По на три к.м. от Рельово и Широки дол, на средата, до р. Палакария, до брега на един поток, в полите на Плана, на 890 м. над морето е разположено селото. Според преданието застроил го некой си Райо, брат на Хрельо наверно известен болярин от времето на последния. Една местност при Вакарел – Хановете – носи неговото име – Райовица. Преди големата чума (1814 г.) селото броило 300 къщи, а след нея останали 30, на1873 г. имало 62 к. и 305 души мъже, на1900 г. – 806 ж., на 1910 – 1001, на 1920 – 1087, и на 1926 – 1286.
По-важни названия на места и реки в околностъта му са: Елес Кория, Чанак-таш, Вишин кладенец, Мушения камък, Ръжана и Каур-чал. Оброчища: „Св. Георги“ – Дъбето, с остатъци от зидове, „Малка Богородица“ – Роговица, с зидове; „Голема Богородица“, Шулиман, с зидове. Към с. изт. на чукарата имало малко кале, наверно наблюдателница на широкодолското кале при „Св. Спас“. Населението е с тих характер и набожно.
Мъжете са по-красиви от жените – тип палакарци. Външни хора тук не са се заселвали, напротив иселили се некои родове като: Почекановци, Благоевци, Мадаровци и др. Некога главният поминък и тук бил рударство и скотовъдство; на последното благоприятствуват обширните мери, които владее селото по Плана и Верила.
Днес населението главно е облегнало на земята, която обработва с непосилен труд, понеже почвата е доста слаба. Напоследък се заражда и нов занаят – каменарството, което би дало добър поминък не само тук, но и на съседните села, в които има големи кариери от хубав гранит, само ако се прокара железницата София-Самоков.
Църквата е доста стара. Тя е изографисана през 1837 г. От вътре на входната врата личи следния надпис: (Приложение №31) В олтаря се намира един екземпляр от поученията на х. Йоаким Кръчовски, печатана на 1819 г. в Будапеща, с списък на спомоществуватели, каквито има доста много от Самоков и селата му. Намериха се неколко църковни книги, подарени от г. Хр. Захариев след Освобождението, родът на който – Почекановци, бил почти унищожен от турските хайдути към1850 г.
Тук свещенодействували неколко свещеници от селото. Около 1850 г. имало килийно училище, та днес има много грамотни старци; но кои са били първите учители не се помни.
Из селото минава пътя за София през Плана, Гарванова могила, река Егуля, село Железница и Бистрица. То отстои на 7 к.м. от Самоков.
Райово е дало за обединение на българското племе в последните войни 30 човешки жертви.
Вашият коментар